Хлeбна Къща „Св. Христофор” се роди като идея на 9 Май, 2009 г, денят когато се почита паметта на Св. Христофор, на който е и кръстена, а бе официално открита на 27 декември, 2009 г., денят на Ст. Стефан с когото е свързан нейният адрес (улица „Сан Стефано” 26, гр. Габрово) и нейната строителка прапрабаба Стефанка (Цанка) още през 1910 г.

Къщата се роди като мечта за едно уютно място за изкуство и духовност, за всяка възрастова група и народност, което щеше да се приюти в старинния дюкян за продаване на зеленчуци на баба Цанка. Нейната праправнучка е Надежда Савова, Председател на Международния Съвет на Самодейните Средища, (М3С), или International Council for Cultural Centers (I3C) (http://www.international3c.org), сдружение с нестопанска цел в обществена полза регистрирано според законодателството на Република Българиясъс седалище в София и асоциирани 56 страни, които имат подобни на читалищата национални мрежи от общностни културно-социални центрове, служейки им за обмяна на идеи и опит и развитие на международни сътрудничества между тях за по-добра служба на обществото.

Хлебната Къща е официално призната като Народно Читалище "Св. Св. Дамаскин  и Онуфрий Габровски - 2011" и вече е развила мрежа от сродни културни центрове в България и чужбина, Bread House Network (вижте секцията вдясно) и тази международна мрежа от Хлебни Къщи е асоцииран член на Международния Съвет (доброволно членство без членски внос а на базата на споделени принципи).

М3С се заражда като концепция от 2006 година в разработките на Надежда Савова, докторант по Културна Антропология в Университета Принстън, САЩ, с тема за българските читалища като най-стария в света демократичен модел за социално развитие чрез изкуство и културно наследство. Световната мрежа на културни центрове се оформя като програмно предложение към ЮНЕСКО през 2008 година от Надежда Савова като консултант към отдел ‘Култура’ в Париж. М3С се разраства като самостоятелна мрежа и чрез проучвания и честите участия на г-ца Савова (Председател) в световни срещи и конференции М3С продължава да расте с потенциала да се превърне в една от най-големите членски организации в света. М3С има за мисия да популяризира идеите и конвенциите на ЮНЕСКО за опазване на нематериално културно наследство и на културното многообразие, които изискват от правителствата подписали конвенциите да полагат грижи за местни културни организации работещи в тази сфера (именно местните самодейни средища).

Международната Академична Консултативна Комисия на М3С, съставена от учени/професори от цял свят, консултира правителства, неправителствени организации и мрежи от културни центрове как мрежи да се създават там където не съществуват и как да се възраждат със социално участие мрежи, които страдат от недостатъчна активност.

М3С организира световни срещи, конференции, и Годишно Лятно Училище за Култура и Наука за Устойчивост в Социалната Трансформация, като първото се проведе Август 2010 в Габрово с 40 участници от над 20 страни от всички континенти.

Освен организационния, институционален строеж на Хлебната Къща, сега Народно Читалище "Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски- 2011", интересен е и процеса на физически, инфраструктурен строеж на къщата дело на дарения и доброволчески труд от страна на много хора, както и въплъщение на дълбока символика.

През ноември 2009г. стария изгнил покрив и таван на къщата се срутиха и тогава група доброволци се мобилизираха и за една седмица преди големия сняг къщата отново имаше покрив и с още усилия бе готова за първото месене на 27 декември, Стефановден, когато бе официално открита като неформално общностно средище движено изцяло от доброволци, и именно като такова неформално средище за целия град Хлебната Къща развиваше многобройни дейности цяла година преди официално да обедини като членове над 170 души и да бъде регистрирана като читалище.

Архитектурата на старата къща предразполага към разгънато и нестандартно но артистично и символично разположение на три пространства, които символизират три основни елемента за устройството на света и за връзкате между земния и Божествения свят, или «домостроителството» при което Бог прониква в цялото Творение. Първото, подземно пространство (в миналото изба за съхранение на зеленчуци) е стаята за глина, като глината в Християнската символика е свързана със създаването на човека от пръст; над стаята за глина се помещава вече оформената 'земна' стая за тесто/месене и традиционната пещ (в миналото дюкянът за продаване на зеленчуци с прозорци и стълби към улицата), като хлябът в България и като цяло в Християнските култури по света се свързва с Бог и Неговото въплътено слизане на Земята, както и свободата на човек да избира своя път и степента до която Божийте принципи на взаимоотоношения да навлязат в живота му; символично, човешкият избор да меси и поглъща просфорния хляб. Тази основна стая на свой ред се свързва чрез дървена стълба по едната от стените с третото пространство, което е таванско, подпокривно помещение оформящо своеобразен мезонет с голямата стая с пещта и където ще бъде библиотеката и работилницата за дървени печати за хляб. Печатът - и следователно това трето, 'небесно' пространство -  символизира слизането на Небесното Царство на Земята посредством слизането на Светия Дух в земната материя, например при полагането на печата върху хляба, който действително «оживява» като плът и кръв Христови в Тайнството Причастие. Християнския смисъл, който много от доброволците около Хлебната Къща влагат в нея по никакър начин не изолира хора, които не споделят тези символи и вяра, но е важно и обогатяващо да се усети духа на мястото и надеждите за добри човешки взаимоотношения, с които то бе изграждано с толкова много общи усилия, творчество и любов да свързваме. По този начин свързваме тези три нива и творчески пространства като един интегриран, пълен, жив организъм от хора и надежди.