Рождество Христово по стар стил, по благословение на Дядо Владика Йосиф Митрополит за Северна Америка и Австралия, чествахме с православните американци в българския храм в Бостън, които са голяма общност с много млади семейства решили да станат православни, често от протестанти, католици и евреи (самият български свещеник в Бостън който е американец, отец Патрик Тишъл, е покръстил се евреин), и намерили църква майка под покрова на бъгарската православна църква и директната пастирска грижа на Дядо Йосиф.

Божествената Рождествена Литургия продължи от 9 вечерта на 6ти, петък, до 3 сутринта на съботата, 7ми януари, и църквата непрестанно се пълнеше с повече семейства и деца, който скоро заспаха и напълниха пейките с ангелски унесени усмивки докато възрастните пееха в един глас, както ликуващите херувими възвестили очовечяването на Вселената. Любовта между хората от най-различни поколения и етнически групи (ливанци, руснаци, румънци и американци от най-различни култури ) се усещаше почти физически във въздуха, върху кожата, по стените на сърцето, като топъл и благоуханен полъх, като невинна целувка.

Всеки се грижеше за другия, като например едно от младите момчета, което неуморно през 6те часа на молитва превеждаше на езика на немите Светата Литургия за един глухо-ням мъж. Както разбрах след това, момчето специално бе посветило години да научи езика на немите именно за да може да им помага не само да разбират (което може да стане чрез текст) но и да чувстват божествената литургия, което може да се осъществи най-пълно в споделения реален контакт и общуване с хората. Друг млад мъж пък подкрепяше сляп човек и му помагаше да целуне иконите и да пристъпи към светото причастие. Причастието продължи около половин час тъй като десетки хора приемаха Светите Дарове и в рождественското си послание Владика Йосиф призова и се помоли в Българската църква в България и в чужбина да има все повече такива  общности с дълбоко практикуващи вярата хора, обединени от един дух и една любов.

В събота в църквата всички се събраха на обща трапеза, в която всеки донесе домашна храна и всеки сподели свой талант от най-малките до най-старите, а Надежда Савова представи традицията на българските обредни рождественски хлябове и коледарските песни, като украсата на хляба обособи основното послание на празника: къщата се оформя като кръг с отворен край, за да може такова да бъде и сърцето през цялата година, отворено за да живее божественото в него.